И преди в Семейни финанси сме коментирали концепцията на envelope budgeting. Това е система от пликове за разпределение на семейния бюджет, чрез която предварително планираме разходите си по пера. Целта е да определим свои лимити по отделните видове разходи и по този начин да държим финансите си под контрол.

Днес обаче все по-голяма част, дори от ежедневните ни плащания, са безкасови. Онлайн, през телефона, с карта... Макар част банките и финансовите платформи вече да започнаха да предлагат виртуално разпределение на наличностите в сметката ни по "джобове", envelope budgeting системата не е съвсем удобна за днешната реалност.

И все пак. Пликът може да ни помогне за справяне със собствените ни ограничения и навици по разпределението на личния бюджет. Ето някои идеи:

Правилото на 10-те процента.

То гласи, че поне 10% от текущия си доход всеки месец трябва да заделяме за спестявания и инвестиции. За захранване на аварийния ни фонд, за нашите краткосрочни цели, за дългосрочните инвестиции. Използвайте плик - реален или виртуален, за да отделяте още в началото на месеца своите 10%.

Опасявате се, че няма да можете? Пресметнете своите 10% в покупки. Колко кафета са това? На колко чифта обувки се равняват? Колко вечери навън? Колко билета за кино с пуканки? Изберете целенасочено конкретен разход, който традиционно правите, но от който спокойно може да се лишите този месец - и заделете сумата за утрешното си АЗ.

Справяне с вредни навици

Всеки има своите малки слабости - познаваме ги добре, но все нямаме мотивацията да ги променим. Твърде много кафе, твърде много цигари, твърде много коктейли, необмислени покупки и импулсивно пазаруване, пристрастеност към намаленията, вредни снаксове... Концепцията за разпределение по пликове дава именно тази дисциплина да следим и контролираме разходите си по отделни пера. Ако познавате своето "слабо място", вместо да разпределяте целия си бюджет по пликове - ограничете само този аспект. Фиксирайте, например, плик "Кафе" или "Вечери навън" и определете лимита му за месеца. Щом бъде изчерпан, такива разходи ще трябва да бъдат избягвани до следващия месец. Е, да, както при диетите - ще се изисква и известен самоконтрол, за да не бъркаме в съседния джоб. Ако управлявате своя бюджет съвместно с половинката си, взаимният контрол и мотивация често помага.

Планиране на големите годишни разходи.

Наскоро ме каниха в едно ТВ студио да говорим за бюджета на семейството за летни почивки. Първата ми реакция беше: През август? Правилното време за този разговор беше преди 6 месеца...

Истината е, че повечето семейства не планират толкова напред подобни разходи, макар те да са регулярни и предвидими. Лятна почивка, подготовка на ученика през септември, новогодишно празнуване, изравнителна сметка за парно, местни данъци и такси, автокаско... Знаем, че ще дойдат, но отлагаме планирането им и се опитваме да ги покрием от текущия си доход, бъркаме в спестяванията си или - най-неприятното - прибягваме до пари назаем. Добра практика е на месечна база да заделяме за по-големите планирани годишни разходи. Ако знаем, че за жилището бихме имали данък сгради и такса смет от 500 лева, например, за месечния бюджет това би било значимо перо - докато при регулярно заделяне би означавало около 40 лв. всеки месец. Този тип суми могат да бъдат отделяни в плик или събакаунт към банковата ни сметка.

Често чувам - Няма как

И задавам въпроса - Ако няма как 6 месеца преди лятната почивка да заделяме определена сума за нея, защо да е по-лесно в месеците след това да покриваме вноските по бързия кредит, който сме изтеглили за целта?