17-11-2017 20-11-2018

Облигациите отново на фокус за инвеститорите. Какво трябва да знаем?

Доходността по 2-годишните държавни ценни книжа на САЩ достигна над 5% в долари

10:25 | 31 октомври 2023 10 3419 Снимка: iStock by Getty Images

ТЕМА #Избрано

Наталия Тодорова

dir.bg #URBN #Семейни финанси

#С повишаването на основните лихвени проценти от страна на централните банки облигациите отново излязоха на радара на инвеститорите. През последните години този клас инструменти бяха недотам атрактивни заради по-ниските доходности на фона на високата инфлация, но това се промени. Доходността по 2-годишните държавни ценни книжа на САЩ, например, достигна над 5% в долари. Финансовите анализатори отбелязват, че тенденцията към покачване на доходността няма да трае дълго и текущата ситуация може да се окаже златна възможност за заключване на добри очаквани печалби както от лихвени плащания, така и от потенциално повишаване на цената.

Облигациите са интересна алтернатива за инвеститори, които търсят по-нисък риск и волатилност и в същото време искат да запазят ликвидността на своите средства. Ето най-важното, което трябва да знаем за този вид финансови активи:

Какво представляват?

Облигацията е дългов инструмент. Може да бъде издадена от компания или държава, като целта е организацията да набере капитал за своята инвестиционна програма - като алтернативна възможност на банковия заем. Когато купуваме облигация, на практика даваме пари назаем на емитента в замяна на периодични лихвени плащания и връщане на номиналната стойност на облигацията на датата на падежа.

При емитиране всяка облигация има конкретен общ обем и се пуска на първично предлагане сред инвеститорите по номинална стойност. Това е първоначалната сума пари, взета назаем от емитента, и сумата, която ще бъде изплатена на притежателя на облигацията на падежа.

Облигацията се търгува на лотове - най-често по 50, 100 или дори 200 хиляди валутни единици. Не липсват обаче облигации, търгуващи се на по-малки части (включително 1000 валутни единици).

С емитирането на нова облигация в нейните условия (проспект) се дефинира и купонът - годишното лихвено плащане, което емитентът има задължение да изплаща на притежателя на облигацията. Купонът се представя като процент от номиналната стойност. Например, при облигация с номинал 100 000 евро и фиксиран годишен купон от 5%, това би означавало, че инвеститорът всяка година ще получава по 5 000 евро лихвено плащане. Купонът по облигациите много често бива изплащан веднъж в годината или разделян на няколко части - например на 6 или 3 месеца. А на датата на падежа на облигацията емитентът изплаща както последното лихвено плащане, така и номиналната стойност (т.е. главницата).

С издаването си, в правилата и условията на ценната книга, облигацията има и предварително определена дата на падеж. Тя може да бъде с много кратък срок - 1 година или по-малко, може да е емитирана с продължителност от няколко години, а има и дългосрочни облигации с дата на падеж след 30 и повече години. Предлагат се и безсрочни облигации, които нямат фиксирана дата на падеж - в техните условия обикновено е описана опцията (но не и задължението) на емитента да изкупи обратно своя дълг след определен период от време или на конкретна дата всяка година.

При равни други условия, колкото по-дългосрочна е дадена облигация, толкова по-висок е купонът й - като компенсация към инвеститорите за поемания риск и за това, че няма да разполагат с парите си за по-продължително време.

Как се определя доходността на облигацията?

Необходимо е да правим разлика между годишния лихвен процент на купона на облигацията и нейната доходност.

Облигациите са финансови инструменти, които се търгуват свободно на финансовите пазари и могат много пъти да сменят своя собственик в периода от емитирането до падежа. Т.е. далеч не е необходимо една дългосрочна облигация да се държи за целия й период, а може да бъде продадена по всяко време. Пазарната цена, на която става тази търговия на т.нар. вторичен пазар, се променя спрямо търсенето и предлагането и зависи от редица фактори, свързани с лихвените нива в икономиката и общия риск сантимент на пазара, кредитоспособността и развитието на компанията/държавата емитент и др.

Когато закупим облигация с фиксирана купонна ставка, доходността представлява годишната възвръщаемост, която ще получим от инвестицията, ако задържим облигацията до падежа. Ако пазарната цена на облигацията е по-висока от нейната номинална стойност на емитиране, казваме, че се търгува с премия. Ако пазарната цена е по-ниска от номиналната стойност, това означава, че се търгува с отстъпка. Независимо на каква цена бъде закупена облигацията на вторичния пазар, на падежа притежателят получава нейната номинална стойност.

Лихвеното плащане, както отбелязахме, също се определя като процент от номиналната стойност. Това означава, че когато закупим облигация с отстъпка, на практика получаваме по-висока годишна доходност от стойността на купона. И обратно - доходността на облигациите, търгуващи се над номинал, е по-ниска от определения лихвен процент при емитиране. По този начин пазарната цена и текущата доходност отразяват във всеки един момент актуалното състояние на емитента и икономиката.

За да стане по-ясна тази особеност, нека дадем следния пример:

Компания Х емитира облигация с годишен купон 5%, номинална стойност 1000 евро и падеж след 5 години. Ако закупим облигацията по номинал и я държим до падеж, то всяка година ще получаваме 50 евро годишен купон, а на финала ще получим обратно и нашите 1000 евро. Т.е. годишната доходност по тази облигация ще съвпада с размера на купона - а именно 5%.

Облигация с такива параметри обаче можем да закупим на финансовите пазари, да речем една година след емитиране. Тогава цената й на вторичен пазар може да е достигнала 110% от номинала (например, заради повишаване на кредитния рейтинг на компанията или заради спад на лихвените нива в икономиката). Тогава за количество от 1000 валутни единици трябва да платим 1100 евро (плюс натрупаната лихва - виж по-долу). Ние пак ще получаваме по 50 евро годишен купон и на падеж пак ще получим обратно стойността на номинала (1000). Това означава, че изчислено на база парите, които сме платили за инструмента, нашата годишна доходност е по-ниска от купона.

Обратно - ако облигацията е достигнала цена 90% от номинала, то за същото количество ние ще платим по-малка сума - 900 евро (плюс натрупаната лихва). Ще получаваме 50 евро купон и на падеж пак ще получим обратно стойността на номинала (1000). Това означава, че изчислено на база парите, които сме платили за инструмента, нашата годишна доходност е по-висока от купона.

Както споменахме малко по-горе, при покупка на облигация всеки следващ инвеститор плаща не само покупната цена, но и натрупалия се купон от последното лихвено плащане до датата на покупката. А при следващо лихвено плащане пък получава пълният му размер, а не само натрупаното за периода на държане. На практика това означава, че при покупка и продажба на облигации инвеститорите не губят доходност. Тази характеристики значително различава облигациите от други нискорискови инструменти като банков депозит, например, където развалянето преди падеж означава загуба на доходност.

Какви са рисковете при инвестиция в облигации?

Облигациите традиционно се определят като по-малко рискови от акциите, като това означава също, че тяхната волатилност е по-малка, както и очакваната доходност. Нивото на риск, свързано с една облигация, зависи от фактори като кредитоспособността на емитента, падежа на облигацията, пазарните настроения, ликвидността и др.

Доходността на облигациите може да даде важна представа за нивото на риск, свързано с конкретната инвестиция и емитент. Облигациите, емитирани от субекти с по-нисък кредитен рейтинг, обикновено предлагат по-висока доходност, за да компенсират инвеститорите за поемането на този риск. Обратно, облигациите с по-висок рейтинг се считат за по-малко рискови.

Кредитният риск отразява рискът емитентът на облигацията да просрочи лихвените плащания или да не изплати главницата на падежа. "Инвестиционен клас" се наричат облигации, емитирани от финансово стабилни, утвърдени корпорации или държави с по-ниска вероятност от неизпълнение. Те са оценени от агенциите за кредитен рейтинг с рейтинг от AAA (най-високо качество) до BBB-. Държавните облигации на САЩ, например,се считат за едни от най-сигурните облигации в света.

В другата крайност са високодоходни корпоративни облигации на емитенти с нисък кредитен рейтинг - често за тях се използва терминът junk bonds. Такива компании трябва да предложат по-висока доходност на пазара, за да успеят да привлекат капитал заради по-високия риск, който инвеститорите поемат с такъв инструмент. При тях рискът от несъстоятелност и невъзможност за покриване на облигационните задължения е значително по-голям и такива облигации всъщност са високорискови и волатилни инструменти.

Доходността на една облигация може също да отразява нейния ликвиден риск. По-малко ликвидните облигации, които са по-трудни за закупуване или продажба на вторичния пазар, могат да предложат по-висока доходност, за да компенсират инвеститорите за този допълнителен риск, свързан с ограничената ликвидност. По-малка е ликвидността на облигации, емитирани от по-малки компании или на по-неразвити пазари, например. При някои от тях вторичната търговия може да е толкова слаба, че да се наложи държане до падеж.

Дюрацията на една облигация (т.е. срокът до нейния падеж) също е свързана с поемания риск. Облигациите с по-голяма продължителност са по-чувствителни към бъдещите промени в лихвените проценти в икономиката и тази чувствителност може да повлияе на доходността.

Един от най-значимите рискове за инвеститорите в облигации е лихвеният риск. Когато една облигация бъде емитирана, нейният купон отразява както кредитния риск и рейтинг на съответния емитент, така и преобладаващите лихвени проценти в икономиката. Когато впоследствие лихвените проценти се повишат, стойността на съществуващите облигации с фиксирани проценти обикновено намалява, тъй като се емитират нови инструменти с по-атрактивна доходност. Обратно, когато лихвените проценти падат, стойността на съществуващите облигации може да се повиши. Колкото повече време има до падежа на една облигация, толкова по-силно изразена е тази взаимовръзка.

Как инвестираме в облигации?

Индивидуалните инвеститори имат достъп до вторичния пазар на корпоративни и държавни облигации. Търговията с този тип инструменти може да се извърши през брокер или управляващо дружество, при което имат открита инвестиционна сметка.

Някои видове облигации и конкретни емисии поради своите специфики са отворени за търговия само от страна на професионални и институционални инвеститори. Други нямат такива ограничения, но се търгуват на много големи лотове, което на практика ги прави труднодостъпни за по-малки инвеститори. На пазара обаче има и богато разнообразие от облигации, които се предлагат с по-малки минимални обеми за търговия.

Освен чрез директна покупка, индивидуалните инвеститори могат да имат експозиция към този клас актив също през фондове, следващи движението на определен тип облигации. Това са борсово търгувани фондове, регистрирани за търговия на официален пазар (фондова борса), или договорни фондове, чиито дялове се предлагат от управляващи дружества.

Трябва да се има предвид, че голяма част от тези фондове (особено договорните фондове) обикновено не изплащат текущ доход от получаваните лихвени плащания. Тези плащания влизат в активите на фонда и биват използвани за нови инвестиции. Т.е. купоните, промяната в цените на облигациите и търговията с инструменти се отразява на инвеститора през цената на неговите дялове и той реализира печалба чрез продажбата им. Удобство са по-малките лотове за инвестиция и възможността за регулярни покупки, а когато тези фондове са регистрирани в ЕС, капиталовата печалба не се облага.

Виж още: Борсово търгувани или договорни фондове - особености при инвестиции

—-

Този материал има само информационна цел и никоя част от него не може да се приема като оферта или покана за сделка с финансови инструменти и/или като инвестиционен съвет.

ИЗБРАНО