17-11-2017 20-11-2018

Градските момчета не ритат добре топката

Хубаво е да се мисли за игрища със свободен достъп за деца и субсидиране на тренировки

15:26 | 7 юни 2022 Диян Иванов 9 2982 Снимка: Булфото

Диян Иванов

dir.bg #URBN #columnists

#В началото един виц: българският национален отбор по футбол е като Джони Деп - не е бил никого. Така си е. Няма как след унижението от Грузия да не се смеем и плачем. Няма как да не попървжаме за пореден път некадърните играчи и ръководителите им. Ако искаме обаче да поразсъждаваме по-сериозно за причините за бездънното дъно, следва да задълбаем в един по-широк аспект. Той не е чисто футболен. Не обяснява всестранно нещата, обаче е базов.

Иде реч за това, че просто градските момчетата у нас не ритат топка. Играят други игри. А като не ритат, няма откъде да се появят добри футболисти.

Защо за градски говорим? Ами защото селски почти не останаха.

Проблемът има няколко пласта. Те са исторически, географски, икономически, а и чисто житейски. Първо, у нас през годините драматично се промени пространствената жизнена среда. Хората от селата отидоха в градовете, а в градовете поляните и откритите пространства намаляваха с бясна скорост.

Тогава, когато в България се пръкваха добри футболисти, топка се риташе по ливади или в огромни междублокови карета - свободно, като неотменна и най-присъща момчешка дейност.

Снимка: БТА

Със 74% урбанизация България е сред европейските държави с най-голямо градско население днес.

А ликвидирането на градските пространства чрез застрояване не е нужно да доказваме с цифри. Така след като липсват места за игра, или пък хората просто не живеят край наличните, няма как момчетата масово да тичат след топката. А колкото по-малко са децата подир топката, толкова по-нищожна е вероятността да се появят добри играчи.

Какви са градските спортове?

Те са предимно фитнес, бокс, карате и други занимания, позволяващи движения в закрити малки пространства. Точно заради това днешните младежи компенсаторно са увлечени по фитнес, а в бойните спортове продължаваме да имаме успехи.

Накратко: жизнената среда, условията, са базово важни. Няма как да имаш добри плувци без море или басейни. Разбира се, срещу тези съображения могат да се кажат няколко аргумента - урбанизация тече в много държави, но тя не пречи на футболните им успехи; и не е да няма терени у нас - има, при това хубави, осветени, със съблекални... - а не поляни край бурени.

Снимка: Facebook Team Bulgaria

Появиха се през последните 10-15 години. Достъпът им обаче е платен. А българските семейства не са чак толкова богати, че да финансират ежедневно децата да ритат. Бляскавите зелени килими се ползват основно за организирани тренировки, а школите изискват пари за екипи, обувки, най-вече - повличат скъпи отборни лагери.

Който иска детето му да стане футболист - трябва да плаща.

С това българският футбол коренно се различава от самата същност на играта, възникнала като занимание за бедни. Но има и още един основен проблем - същото това небогато българско население намалява драстично, като с темповете отново сме в челните отрицателни класации. Съчетани, факторите произвеждат следната ситуация:

От година на година в България има все по-малко момчета, живеещи край все по-малко пространства за футбол, а ако ги има терените, родителите не могат да си позволят да ги пратят да ритат. Масов футбол няма сега. Или поне не е толкова масов, както е бил преди.

Снимка: Булфото

Както става ясно, много важен елемент от всичко това е свободата. Едно е просто да грабнеш топката и да идеш да риташ на поляната или зад блока. Друго е да го правиш организирано, в определени часове, под строй - дори да е хубав терена и родителите да могат да плащат. Сега момчетата, ритащи "свободно", ползват за врати люлки и люлеещи се по-малки деца на тях.

И им се сърдим, че предпочитат да висят над телефоните?!

Всичко това са дълбоки културологични промени. И е хубаво да се осъзнаят. Това не значи, че социалистическият период е бил по-добър от настоящия (вечната тема за "преди и сега" вълнува вече само старите хора). Нито значи, че Борислав Михайлов е добър шеф на БФС. Не е оправдание за клубните босове, или пък за корупцията в школите. Значи, че текат промени, а доста от причиниите за футболния провал са под повърхността. Повечето днешни български футболисти са започнали да тичат подир топката след 2000 г. Някои от тях са родени на село, но абсолютно всички, поради ликвидирането на живота в селата, си израснали в градовете. Всички гореописани обществени проблеми получиха бурен тласък именно след 2000 г. Естествено, нищо на този свят не бива да се абсолютизира. Може и в тези условия някога пак да имаме добър футбол. Но е добре да се разбере, че колкото по-добри са физическите и икономически условия децата да играят футбол, толкова са по-големи шансовете да се произведат играчи, ритащи топката от правилната страна. Иначе остава да се надяваме на българчетата, растящи в чужбина.

Снимка: Булфото

Но за развитието на футбола са нужни не рекламни акции, а социално-икономически условия за масов спорт.

Най-важният въпрос винаги е какво да се прави. В тази връзка еретично ли е да мислим, че би било добре в пренаселените и презастроени градове да се осигуряват условия децата да ритат безплатно? Тоест голяма част от тези модерни затревени площадки, изграждани от държавата или общините, да са със свободен достъп? Еретично ли е да се мисли за субсидиране на детски тренировки? Ако да, значи разсъждаваме елементарно. Другото е забава.