17-11-2017 20-11-2018

Отживелица ли е феминизмът?

Предопределени исторически като вторият пол (по Симон дьо Бовоар), жените са изминали и трябва да изминат още немалко битки

13:26 | 8 март 2024 25 2329 Колаж: Траяна Генчева/ Dir.bg

Юлия Владимирова

dir.bg #URBN #columnists

Ако за мнозина феминизмът днес се е изчерпал от съдържание, защото много смятат, че жените са постигнали целите, за които са се борили преди около 100 години, нека погледнем дори съвсем общо случващото в света и ще видим, че те все още има за какво да търсят своите граждански права на равноправни членове на обществото.

Пенелопе Крус в кадър от филма на Педро Алмодовар "Паралелни майки"

Феминизъм е дума, която понякога плаши не само мъжете, но и самите жени.

По мои наблюдения, жените се "страхуват" да бъдат феминистки, защото преди всичко това би означавало отнемане на техния женски образ, превръшането им в мъже едва ли не или пък нарушаване на благоденствието на мъжете, които заради феминистките се чувстват скопени в тяхната мъжка хетеро сила.

Признавам, никога не съм възприемала феминизма като нещо, което има враждуваща функция и цели да унищожи мъжкия свят, а най-малко да направи мъжете по-малко мъже за сметка на това жените да бъдат мъжете.

Истинските мъже трябва да бъдат феминисти

Защото феминизмът не принизява жените до ролята им на домакини и тела за репродукция.

Жени в Лондон искат равностойно заплащане, 12 юли 1973 г.

Снимка: Getty Images

Защото феминизмът поставя жените на същата стартова линия, на която са мъжете и им дава достойни права.

Защото феминизмът се бори преди всичко с предрасъдъците, които е добре уважаващите себе си и възприемащи се за интелигентни мъже, също да определят като регресивни и неполезни.

Феминизъм означава задаване на въпроси и битка не просто за права, а за това кое предопределя функциите на жените и как ги предопределя. Той се стреми да влезе вътре в културните норми и да пита: кое прави жените жени и кое прави мъжете мъже?

Четири от двайсет жени са избрани да бъдат част от френската полиция на равнопоставени с мъжете позиции. Тук се упражняват върху стрелбата си. Датата е 18 септември, 1979 г.

Снимка: Getty Images

Първата вълна на феминизма от края на ХIX век цели да постигне преди всичко правото на глас, което жените са нямали, като тази вълна преминава в движението на суфражетките.

Втората феминистка вълна е от 60-те години на ХХ век и съвпада с правата на чернокожите в САЩ, сексуалната революция, хипи движението, както и възхода на социалистическите управления по света. В нея на фокус са темите за неравностойните обществени роли на мъжете и жените, културните норми и възприемането на жените като преди всичко домакини, чиято първа и най-важна задача е да се грижат за дома и семейството.

Третата вълна на феминизма започва от 90-те години и отива до към 2000 г., която е продължение на предишната вълна, а до голяма степен и търсене на нови теоретични концепции, които са били подминати до този момент, както и внимание върху правата на гейове и лесбийки.

Ако говорим за четвърта вълна на феминизма, то тя е това, което живеем днес, а статистиките говорят, че проблемите не са преодоляни от всички опити и движения на антивисти, политици и идеологии.

Вирджиния Улф - най-голямата феминистка в литературата и авторка на есето "В собствена стая", което задава въпроса защо жените нямат собствена стая, в която могат да работят и пишат

Снимка: Getty Images

Днес продължаваме да говорим за насилие над жени и продължаваме да четем зловещи новини за убити от своите любовници, съпрузи и приятели жени, чиято единствена вина е, че обществото ги е възприело за "по-слабия" пол, който е в ръцете на по-силния.

"Жени срещу насилието над жени" пред Кралския съд в Лондон, Уестминстър, 7 януари 1981 г.

Снимка: Getty Images

Съответно "по-силният" пол може свободно да стоварва комплексите си и нереализираните си мечти чрез насилие и унижение.

Ако за Симон дьо Бовоар жената не се ражда жена, а става такава, то важи ли същото и за мъжете, които става такива поради структурния ред, който определя тези роли?

Виждаме, че идеята за жените като втория пол съществува на места като Иран, където младо момиче беше убито от моралната полиция, че не носи правилно своя хиджаб. Видяхме и как вълната на недоволство из улиците на страната предизвикаха още насилие от властта.

Протест в Берлин, Германия в знак на солидарност с жените в Иран, 2022 г.

Снимка: Getty Images

Често си задаваме въпроса "Свободни ли са жените днес"?

Вероятно са свободни, но в своите полови стереотипи, които са толкова вкоренени, че самите жени поставят под съмнение и усещат заплаха, че ако тези стереотипи се разклатят, мъжете им ще бъдат по-малко мъже. Едва ли. Наскоро проф. Миглена Николчина ми написа съобщение, което ме накара да се замисля. В него тя ми каза: "Ако има жени, ще има и феминизъм. Другата опция е сами да си се правят на жени, което вече се случва."

Протести в Мелбърн, Австралия на 7 март 2024 г. за равностойни и достойни права на жените

Снимка: Getty Images

Феминизмът не е борба срещу мъжете, помислих си. И той по никакъв начин не цели да ги дискредитира или подцени като такива.

Напротив, той изисква по-здравословни отношения в обществото и пластовете, в които живеем, трудим се, функционираме.

Част от демонстрациите в Германия по случай 8 март например ще бъдат свързани с т.нар. gender pay gap или пропастта между доходите на мъжете и жените, които в Германия са с 18% повече в полза за мъжете. Интересно е, че данните имат различно изражение в бившата Западна Германия, където разликите са доста по-големи - 19% срещу 7% в бившата Източна Германия и провинциите, които са били част от социалистическия блок.

Протести в Мелбърн, Австралия на 7 март 2024 г. за равностойни и достойни права на жените

Снимка: Getty Images

Причините за тази пропаст в доходите са различни, но една от тях е, че жените по-често са склонни да прекъснат своята кариера, за да раждат и отглеждат своите деца.

Причините са също така и структурни: жените много повече заемат секторите, в които заплащането на труда е най-ниско.

Друг фокус на женски права днес са репродуктивните права.

Докато буквално преди няколко дни Франция стана първата страна в света, която направи правото на аборт конституционно право, то в САЩ преди две години отмениха конституционното право на аборт, което беше в сила близо 50 години. Консервативното мнозинство отмени ключовото историческото решение от 1973 г., известно като Роу срещу Уейд като това доведе до забрани на абортите в половината щати.

Смятаме САЩ за мека на Свободата? Дали е така, когато жените са ограничени от правото да решат какво да правят със собственото си тяло?

Протест в Берлин, Германия в знак на солидарност с жените в Иран, 2022 г.

Снимка: Getty Images

Това предизвика серия от протести, както в САЩ, така и по целия свят.

Затова докато се чудите какъв е смисълът на 8 март и изчерпали ли са се темите на феминизма към 2024 г., можете да се огледате наоколо и да задавате много въпроси.

Дано някой ден властта и обществото ни успее да се заеме с тях, а самите жени да разберат, че феминизмът не застрашава благото на мъжа, а работи в посока, че достойните мъже биха били много по-достойни, ако имат силни и освободени жени до себе си.

ИЗБРАНО