17-11-2017 20-11-2018

Плюсове и други плюсове на приличното плажно пиянство

07:08 | 30 юли 2022 6 3029 Снимка: Getty Images

#Да, Сухият режим в САЩ преди около век се оказва исторически епична грешка, но системното прекаляване с пиенето продължава да си бъде един гаргантюански проблем. Особено при мъжете. Алкохолизмът е кама, която човек забива в собствената си плът много бавно. По един милиметър на ден. Органите ще бъдат перфорирани след години. Острието е търпеливо, но неумолимо. Каталогът с хронични здравословни неволи, които духът от бутилката осигурява, е твърде тревожен.

Но! Едно голямо, сочно, вкусно, коктейлно, ферментирало, дестилирано, изстудено и поднесено с качествени мезета! Но! Пълнолетните, активни и здрави хора с искрен ангажимент към „вкуса на живота“ и „бохемската биология“ нямат нужда от анти-алкохолен евангелизъм. Много от тях помнят цитата на Джон Уейн, който бе рекъл, че „не вярва на хора, които не пият“. Мъже и жени със здрава юзда върху ситуацията могат да получат много от контролираното опияняване. Като Чърчил, една от титаничните фигури на историята и богоподобен бохем, със силует „по-голям от живота“, който твърдеше, че алкохолът му е дал повече, отколкото му е взел. Честно казано няма много аргументи срещу тезата на „британския булдог“.

Погледнете биографията на този потентен пияч.

Да се отправим и към света на киното, където майсторът Томас Винтерберг формулира художествено плюсовете на умереното пиянство като житейски и творчески заряд в модерния си шедьовър „Още по едно“. Танцът на монументалния Мадс Микелсен към финала е сублимация на жизнеутвърждаващото опиянение. Да не забравяме и великата ирландска песен „The Rake“, в която лирическият герой безгрижно пее: „Ще пия, когато съм жаден, ще ухажвам всички жени, или поне ще опитам!“

Тези примери за адекватна апология на епикурейската естетика наливат смисъл и мотивация в чашата на „сладкия живот“ и ни отвеждат към основната тема за плюсовете и другите плюсове на приличното плажно пиянство. Минусът не присъства в това уравнение. Тук говорим за онова магическо опиянение, в което съзнанието се разширява, вдъхновението се увеличава, а усещането за свобода и смисъл се обагря с цветовете на огнен залез след половин бутилка алено вино. Или изумрудена мента с нюанси на джунгла. А защо не и прозрачен джин с тоник? Може и мъгливи анасонови авантюри. Както и смолисто-сочни бири с морска и малцова пяна.

Лято е и животът се чувства по-лек.

Поривът към приключение гъделичка душата, докато слънцето танцува по кожата, а тялото ни инстинктивно търси докосването на водата. Мисълта пътува към плажа още преди петите ни да потънат в пясъка. Първите глътки на анти-ежедневие инсталират в съзнанието желанието за истинско разпускане. Древни инстинкти ни водят към течните технологии за управление на стреса и онази вродена екзистенциална тревога. Философи от античността задават въпроса за „човешкото състояние“. Още преди тях нашите предци са открили начини да превръщат растителни култури във флуидни поводи за празник. Лятото е сезонът, в който цялото удоволствие от контролираното опияняване придобива особена сила и страст. Красотата на плажното пиене изключва всяко препиване, което удебелява езика, редактира речта до трудно разбираемо мучене, саботира свирепо спомените и предизвиква онова гротескно главоболие, което наричаме махмурлук. За повръщане и натравяне дори не споменаваме. Моментът, в който на някакво ниво усетите, че ви става лошо от пиене е моментът, в който сте прецакали цялата идея. Плюсовете на приличното плажно пиянство са за хора, които знаят колко, как и какво могат да пият. Хора, способни да спрат в стратегически момент и да избегнат онова подхлъзване, след което трябва да събират пъзела на вечерта от разкази на познати и приятели, докато се чудят какво да сторят, за да прекъснат MMA сблъсъка в мозъка си.

Плажното пиянство може да започне дори сутринта, но не трябва да приключва над тоалетната чиния или в произволен храст, в който да „върнете поръчката“.

Това е ключово условие!

Хората, които контролират пиенето си знаят за плюсовете и другите плюсове, които плажното опиянение доставя свежи и сочни. След два коктейла с джин, еликсири с пастис или две наливни бири горещият пясък вече не пари толкова много. Шумът на вълните звучи като епичен саундтрак и древен племенен напев. Общувате с природата, танцувате във водата, осмисляте нещата и се вдъхновявате. Откривате още повече митологични форми в облаците, пронизващи синия небесен таван. Изпълвате се с желание за по-дълбоки и интригуващи разговори с близки и семейство, с познати и с приятели, с колеги от офиса, които ви звънят, за да се снабдят с мазохистична мотивация да си свършат работата по-бързо и да тръгнат към плажа колкото се може по-скоро, с барманката от бийч бара, но на нея е по-добре да не досаждате твърде много, освен ако не сте разпознали ясно изразен интерес. Ала това не винаги е лесно.

Приятното пиянство засилва нюансите на изначалната красота на плажа и морето. Дава друг ъгъл и рамка за разбиране на синия хоризонт и светлата седиментна скала, която наричаме пясък. Бохемският бокал се налива и пие с любов към живота.