#Сеизмичните технологични промени, подкрепени от демографските динамики, превръщат все повече списания в архаични артефакти и носталгичен фетиш за мета-хипстъри. Световни хартиени издания мигрират онлайн или директно скачат от скалата, и отиват в историята. Този процес ескалира най-екстремно при така наречените мъжки списания. Там се наблюдава едновременно разпад и мутация на стероиди.
Playboy смени своя легендарен слоган „Забавление за мъже“ със „Забавление за всички“. После приключи с мастилото и мина изцяло в дигиталната джунгла, а за едно известно време дори забрани онова, с което стана световен бранд – голите жени. The Atlantic публикува материал със заглавие „Краят на мъжете“. The New York Times написа: „Мъжете са „отменени“ техните списания също“. The Holywood Reporter визуализира полово-културната революция с вече легендарна корица на актьори с видимо нисък тестостерон и зрелищното заглавие:
„Триумфът на бета-мъжете“.
Редакторът на GQ Уил Уелч попита: „Как да правиш списание за мъже във време, в което те оправдано са принуждавани да „млъкнат и да слушат?“
THR cover: @SiliconHBO cast and creators talk "darker side" of tech culture and T.J. Miller's messy exit https://t.co/GhvUl5mwnP pic.twitter.com/vxbOigi6iS
— The Hollywood Reporter (@THR) March 7, 2018
Модерният джендър-флуиден медиен пейзаж, опрашен от ексцесиите на #MeToo активизма, видя сметката на мъжките списания, потопени и претопени в идеологическа киселина на последната петилетка. Esquire, Details, Men’s Journal, Maxim, Playboy... повечето познати „мъжки библии“ прегърнаха еретични вярвания и секти, отрекоха се от Евангелието на Тестостерона, строшиха скрижалите на древната мъжка мъдрост.
Медийната класа е обсебена от термини като „токсично мъжество“. В престижните корпоративни издания има изобилие от тематични есета, репортажи, пътеписи, коментари, дописки и изобщо каквото се сетите. Цялото това съдържание е обединено от идеята, че има нещо дълбоко неморално в предлагането на продукт за мъже, вдъхновен от концепцията за мъжеството и мъжкото. Забравете иконичния бг принос към рекламния бизнес със слогана „Мъжете знаят защо“. Днес западният културен консенсус диктува друго:
„Мъжете не знаят нищо“.
Направете си екстремен експеримент и се разходете из сайтовете на повечето известни от миналото „мъжки“ медийни марки. Там ще видите примери за радикален полов ревизионизъм. Очаква ви критична деконструкция на мускулести и волеви архетипи ала Хъмфри Богарт, Лий Марвин, Чарлз Бронсън, Джон Уейн, Бърт Ланкастър... Пренаписват се митове, извършват се хирургически операции върху телата на легенди, разкъсва се тъканта на тестостерона в културната плът на Западната цивилизация.
Мъжките списания, или ако предпочитате по-актуалното - мъжките медии, се срамуват от повода за своето създаване. Виждате ли, те са родени в първородния мизогинистки грях на мъжка идентичност без чувство за вина. Съвременните производители на медийно съдържание изразяват демонстративно съжаление за миналите поколения редактори и писачи, които са давали съвети за пури и бърбън, за секс и свалки, за увереност и дисцилина, за стил и поведение. Днес ви предстои среща с веган диети и статии тип:
„Защо вдигането на тежести ви превръща в крайнодесни задници-женомразци!“
Още преди сто години един от най-великите, ъъ пардон, един от най-„токсичните“ мъже в историята на Западната цивилизация предвижда явлението. Уинстън Чърчил пише в есето си „Масови ефекти на модерния живот“: „Могат ли модерните общества без велики мъже? В състояние ли са да приключат с обожествяването на героичното? Способни ли са да предложат повече мъдрост, по-благороден сантимент, по-енергично действие, като колективен процес, от това, което помним още от Титаните? Има ли шанс нациите да останат здрави в свят, в който най-големите звезди са филмови? Има усещане за незавършеност и безсмисленост. Липсват ни гигантите. Съжаляваме, че тяхното време е отминало.“
Преди век Чърчил предсказва как модерните общества ще се отрекат от наистина силните мъже, оформили човешката история. Дали е предполагал, че собственото му име ще бъде редовно прекарвано през калта, в спазми на импотентен исторически ревизионизъм? Най-вероятно да.
Ала днес процесът е много по-драматичен дори от песимистичните предвиждания на „британския булдог“. Забравете за силните мъже на историята. Модерната медийна епоха заличава дори културните репрезентации на идеята за мъжество през образите на класически филми и алфа-мъжкари от „старата школа“.
И все пак това е незавидната ситуация в големите корпоративни проводници на информация, които доброволно и демонстративно се превърнаха в опозиция на собствената си публика. Да, медиите „за мъже“ намразиха мъжете и решиха да посветят творческото си време на призиви към тях да престанат да „бъдат мъже“.
Мъжът в минало време!
Поне така стоят нещата в мейнстрийм медийната инфраструктура.
И затова повечето мъже, които нямат особено силно развито влечение към мазохистични ритуали, решиха да приключат с размахващите им пръст издания и да потърсят медийна идентификация извън идеологическия балон. Тук идва ролята на децентрализираната онлайн екосистема. Днес „мъжките списания“ са просто иронично намигване между пичове, които се смеят на корицата с „Триумфът на бета-мъжете“.
.@Pharrell covers GQ’s New Masculinity issue, an exploration of identity, culture, and style in 2019: https://t.co/4W0UkG3ndE pic.twitter.com/tRwzm5F1PR
— GQ Magazine (@GQMagazine) October 14, 2019
Съдържанието за притежатели на Y хромозома може да се намери другаде - в подкаст пейзажа, при световни звезди на откровения разговор в дълъг формат като Джо Роуган и Джордан Питърсън.
Не е случайно, че техните имена са редовно мариновани в болезнено неадекватни термини като онзи за „токсичното“ мъжество. Както би казал някой, който отдавна е спрял с „мъжките“ списания:
„По-добре токсично, отколкото модерно!“
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}