17-11-2017 20-11-2018

Записки от бункера. С надежда да сме изключение

Макар във Варна, за щастие, да няма война, на хвърлей от бункера зее жилищен блок призрак - с изтърбушена дограма, изпочупени тераси, но и хора в него.

15:17 | 2 април 2022 Диян Иванов 13 14742 Снимка: Диян Иванов

Диян Иванов

dir.bg #URBN #columnists

#Вътре е студено. Сводове, тунели. Стените са от камъни и тухли, голи. Непознати ръце са изписвали грозотии по тях. Непознати хора са спали там. Мястото е 200 годишно. Навява вериги, решетки, тъмнина. И на грозни хора, които някога са вършили гадни работи там...

Добре дошли в бункера! Това е съвсем истинско подземие, намиращо се във Варна.

Изкопано през XIX век, за да складира боеприпаси на аскера (основно барут), то се е ползвало и за тъмница. А нататък – бомбоубежище при война или без. Районът, в който се намира днес, се нарича Погребите. И макар във Варна, за щастие, да няма война, на хвърлей от бункера зее жилищен блок призрак - с изтърбушена дограма, изпочупени тераси, но и хора в него.

Истински отвратителен бункер насред погреби.

Снимка: Диян Иванов

Преди 30-ина години бункерът бе дискотека и сцена за жива музика. Варненци го помнят като “Бонкърс“. После запустя, стана свърталище на наркомани. През 2017 г. група младежи го взе, за да се превърне в пространство за алтернативно изкуство.

Започнаха да се случват нещата, макар и чак сега. В момента в ReBonkers (новото название) е организирана антивоенна изложба. Участват млади съвременни автори, а повечето произведения са направени веднага след началото на войната в Украйна – бързо, с огромна емоция. По-интересно е, че леко случайно, но пък напълно достоверно се е получила симбиоза между военната тема и мястото.

Срещу бомбите от бункер – не е ли това единствената такава изложба в момента в света?

Снимка: Диян Иванов

Мотото на изложбата е “Отвъд хоризонта изгрява слънцето“. Обаче преди да се появи слънце, има страхове. Подтиснатост. Мисли. Въпроси. Пресъздавайки ги, авторите превръщат изложбата в диалог за ужаса, неизвестното и мира, чиято ценност се забравя от поколенията, родени и живяли в него. Този диалог, провокираните мисли, изпитаният взаимно страх... - насред истински бункер - са най-ценното в изложбата.

Виж още Заключена за 7 дни в подземие във Варна

„На 24-и февруари сутринта (началото на инвазията – б.а.) видях пост на приятел във “Фейсбук“:

“Войната започна“.

Толкова простичко звучеше, толкова очаквано, а ме зашлеви като шамар. Не вярвах да се стигне до това, но се случи. Балонът се спука. Балонът, в който живея. Всичките ми страхове се сляха в едно. Всички страхове, които бях отглеждала, пазила, несподеляла, даже обикнала, се сраснаха в един“, разказва Ваня Андреева, един от творците. И е пресъздала чувствата си така:

Снимка: Ваня Андреева

Месец по-късно (пре)оценката за войната е трудна. Ваня Андреева казва: “Свикнала съм с мисълта (но не и приела) за лудостта на един човек. Надявам се, че здравият разум на мнозинството има силата да окаже лечебно действие върху самозабравата на маниака. XXI век?! Не трябваше ли да е по-добрият век?“.

При Калоян Илиев – Кокимото също има “преди“ и “сега“.

На 24-и първата му мисъл е била, че много рязко фокуса на световните събития се измества от пандемия към война. А сега, месец по-късно, също има изместване – страхът се преобразува в омраза. “Разделението и неразбирането покрай и за случващото се е все по-осезаемо. Превръща се в звяр, който скоро ще изяде каквото им е останало на хората от вярата им в Бог. И понеже знанието ни за вечните и неоспорими Истини е все по-размито, ще става все по-трудно да се намери баланса в тази реалност. Остава ни да изберем страна. Но остава и въпросът страната, която сме избрали, правилната ли е?“, казва Кокимото. Вярата, объркването, духовното и материалното той е интерпретирал така:

Снимка: Калоян Илиев-Кокимото

Една малка картина се отличава с изключителна експресивност. В нея са смесени насилие, голота, перверзия, хаос.... Кръв, тела, човешки органи са смачкани накуп под нахъсана агресия. Но безпорядъкът от физически ужас се превръща някак и в интелектуален, защото войната винаги е несмилаема за възприятията оргия върху човешкото:

Снимка: Диян Иванов

“След като заведох децата на училище с градския транспорт, се върнах вкъщи - седнах и нарисувах картината. Процесът бе сходен с това как по принцип рисувам през последните няколко години - отдаване на интуиция, използване на процеса на рисуване за медитация, експериментация, терапия. В дните преди това се опитах да се фокусирам върху чувствата, които войната в Украйна и агресорската и колониална абсурдност на Путин пораждат в мен. Чувствайки се интелектуално безсилен, емоцията бе единственият начин да постигна някаква комуникация“, споделя авторът Петър Минчев.

На едно подземие от турско време определено му отива синджир.

Поне един. Има го - заедно с белезници, фалшив златен часовник и... свински крачета. Концепцията е провокирана от протестите срещу българското правителство през 2020 г.

“Свинските крака олицетворяват хората с власт, които се възползват от предоставените им правомощия. А фалшивият златен часовник е проформата на думи с празни обещания, заедно с изтичащото време. Корупцията оставя дълбока рана и обременява мирогледите на Балканите и в Източна Европа“, споделя авторката София Димова.

Концепцията се прехвърля и върху военния проблем сега, тъй като нападението над Украйна също е съпроводено с корупция, лъжливи хора с власт и тлъсти часовници, чието време изтича:

Снимка: Диян Иванов

Всеки творец е най-първо човек. Публиката също сме хора. И други са живяли преди нас. Тръгвайки си от изложбата в това потискащо място, на човек не му остава нищо друго, освен... да се моли.

Този бункер е измислен заради война. Когато усетиш, че съвсем истински хора са се крили някога в него, а други другаде в момента се крият, най-първата молитва е една - ние и нашите наследници да сме изключение.

ИЗБРАНО