#Януари е месецът на плановете и обещанията. На личните резолюции и дисциплината. На диетите и абонаментните карти за фитнес.

"Нова година, нов късмет" - гласи поговорката и в нейна подкрепа мнозина от нас възприемат календарното начало като добър момент за промяна в навиците - било то здравословни, поведенчески, финансови... Много често обаче тези наши добри намерения бързо се сгромолясват.

Тук ще опишем някои от честите грешки в залагането на семейните финансови цели и причини за техния провал. Ще дадем и съвети по отношение на планирането на личните финанси и поставянето и изпълнението на инвестиционни и спестовни цели.

Да заложим правилно целите

Ако искаме да подходим отговорно към финансовите резолюции за началото на годината, те трябва да отговарят поне на посочените по-долу основни характеристики:

  • Да са реалистични.

Мечтите могат да се превърнат в цели, когато им дадем конкретност, срокове и ясен план за изпълнение. Но те трябва да са и постижими - с грешно условие не можем да стигнем до правилно решение на задачата.

Отслабване с 10 кг за 2 дни - обречени сме още на старта. И с финансите е така. Поставените цели е нормално да са трудни за нас, да изискват лишения или умни избори в разпределението на разходите за месеца, но не бива да са невъзможни. Ако базовият ни доход едва покрива основните нужди на домакинството, нереалистично е да се опитваме да спестим половината месечна сума. Но винаги можем да търсим по-добро управление на разходите или допълнителен източник на доходи. Стартовото правило е заделяне на поне 10% от текущия доход за дългосрочните финансови цели, като този дял може да расте с повишаване на доходите.

  • Да заложим стъпаловидни критерии за успех.

Споделяла съм го в статията за децата и спестяването - същото важи и при възрастните. Имаме нужда непрекъснато да виждаме и реално да чувстваме прогреса. Диетата се проваля, защото след първата седмица кантарът не е мръднал и губим търпение и мотивация. Отказваме се да спестяваме, защото осъзнаваме, че с нашето темпо ще съберем сума за собствено жилище след 100 години.

Да, ако сме заложили като цел само "Трупане на лични спестявания за собствено жилище", а единственият ни източник на финансиране е заделяне от месечната заплата, провалът е сигурен - просто защото ще се откажем. Това обаче не означава, че спестяването е безсмислено и няма да доведе до нищо - означава, че е необходимо да преосмислим целите и да ги "разбием" на стъпки, така че да виждаме прогреса. Това е нашето гориво напред, което ще подхранва и амбициите ни.

Добра практика е да залагаме по пътя мини маркери за успех (milestones) с ясни срокове и критерии за постигане. Това може да бъде конкретна спестена сума всеки месец; инвестиция в определен актив на всеки три месеца; създаване на допълнителни източници на доход в рамките на 6-12 месеца и пр. Ако вземем примера със собственото жилище, планът за постигането би включвал и отделни стъпки като: изчистване на текущи финансови задължения (кредити, овърдрафти и пр.); натрупване на средства в аварийния фонд на семейството (с ясно начертан план за изграждането му във времето); създаване на спестовен или инвестиционен акаунт с конкретни месечни ангажименти за заделяне на сума. Ако не направим тези малки подготвителни стъпки, няма да имаме достатъчно силни лични финанси за добро планиране на банково жилищно кредитиране и неговото успешно изплащане.

  • Да са наши.

Не можем да очакваме последователност и мотивация, ако не вярваме силно в посоката, която търсим. Нерядко се случва да дефинираме финансови цели, насочени към някой друг или съобразени с чуждото желание - на семейството, на партньора, на обществените очаквания. Ако имаме краткосрочна цел за натрупване на спестявания за обменна програма на нашия ученик в чужбина, но не сме уверени, че искаме да го изпратим в друга държава - много е вероятно да се намерят оправдания сумата да не бъде събрана.

В същото време съвместните усилия с партньора или други членове на семейството по обща кауза действа като мощен допълнителен стимул. Това с особена сила важи при включването на децата в семейните планове. Те биха били изключително горди да знаят, че имат своя принос към семейството и силно амбицирани, когато виждат, че имат подкрепата и ангажимента на останалите.

  • Да не са абстрактни и неизмерими.

Хубаво е да заявим, че желаем да вдигнем стандарта си на живот, да речем, но нашите цели трябва да имат ясни очертания. Само така ще можем да изработим плана, по който да ги реализираме. Повишаването на стандарта на живот, например, може да означава по-голямо жилище, по-добър автомобил, повече пътувания, по-добро училище за децата... Трябва да поставим конкретните измерители по пътя. Това, естествено води след себе си до повече разходи и необходимост от повишаване на текущите доходи на семейството.

"Запазване на стандарта на живот след пенсионна възраст" също е добро дългосробно пожелание, за което обаче трябва ясен измерим план, свързан с натрупване на спестявания и инвестиции, създаване на източници на пасивен доход и пр.

Планирането

Реализирането на финансовите цели на семейството минава на първо място през добро планиране. Запишете своите финансови резолюции. Разделете ги на краткосрочни (със срок на изпълнение в рамките на 6-12 месеца); средносрочни (за следващите 3-5 години) и дългосрочни (с хоризонт 5-10-20 години). Всяка от тези цели, особено онези с по-дълъг период на изпълнение, е добре да бъдат разбити на малки стъпки - месечни за краткосрочните и тримесечни за онези с по-далечен хоризонт.

За да можем да преценим как и в какъв период ще постигаме малките стъпки, анализът и проследяването на текущия месечен бюджет на семейството е ключов в планирането. Като основни елементи на нашия бюджет можем да акцентираме върху:

  • Доходи - текущи, от пасивни източници, от нерегулярни проекти или бонуси
  • Разходи - базови (нужди) и допълнителни (които варират според възможностите ни)
  • Спестявания - тук включваме и сумите, заделени за авариен фонд на семейството, както и ликвидни спестявания под формата на кеш, чуждестранна валута, депозити.
  • Инвестиции - било то във финансови инструменти, физически активи, бизнес проекти. Те се различават по своя рисков профил, ликвидност и доходност.
  • Защита - тук можем да споменем различните видове застраховки, касаещи здравето и имуществото на семейството, както и инструменти за хеджиране и диверсификация на инвестиционния портфейл.

Често при разглеждане на възможностите за спестяване и инвестиции семействата се фокусират основно върху разходите - как от наличния доход могат да отделят, вкл. с намаляване на своите текущи разплащания. Истината обаче е, че трябва да гледаме динамично на всеки от тези компоненти. Имаме ли възможност да увеличим текущия си доход или да разширим източниците на доход? Можем ли да очакваме допълнителен ресурс от добри инвестиции и кога? Управляваме ли добре рисковете?

Когато стигнем до разходната част, е полезно да се спрем на няколко основни принципа:

  • Планиране на разходите. Финансовите цели винаги са обвързани с някакъв вид заделяне на средства - било то за инвестиции или за спестяване. За целта на първо място трябва да сме наясно с нашия бюджет. Да определим какви са средните минимални разходи на домакинството, без които не можем; да опишем големите годишни разходи като данъци, застраховки и пр.; да определим бюджета си по пера, както и този за "желания" (луксозни стоки, почивки, вечери навън и др.).
  • Дефиниране на приоритетите. "Плащай първо на себе си" е мантра, която експертите по лични финанси непрекъснато повтарят. Означава да поставим финансовите си цели преди текущите разходи. Обикновено повечето семейства подхождат обратно - чакат да видят какво ще остане от доходите им на финала, за да отделят за спестявания. С такъв подход на финала почти никога не остава нищо...
  • Проследяване и анализ. Звучи досадно, но е много полезна практика, за да открием "дупките" и неефективностите в настоящия ни модел на разпределение на разходите. Припомням статия за мобилните приложения за следене на семейния бюджет, които много улесняват процеса и могат да ни дадат ясна представа къде отиват парите ни.
  • Метод на бюджетиране, който ни подхожда. Щом сме дефинирали целите за спестявания и инвестиции, идва ред да ги реализираме. Следването на определени модели на разпределение на семейния бюджет доста често помага и дава дисциплиниращ подход. Има различни варианти за структуриране на семейните и личните финанси, тук ще споменем някои от най-популярните методи: Правилото 50-30-20; Envelope бюджетиране; Zero-based бюджетиране.

Финансовите цели на семейството никога не се ограничават до едно конкретно нещо, а в повечето случаи са повече и разнородни, с различен срок на изпълнение. Да се фокусираме върху една цел и да изоставяме останалите за бъдещ период може да не е най-доброто решение за нашето семейство. Планът, който начертаем, е добре да включва ангажиментите ни по различните точки, така че да можем да приоритизираме във времето и да ги управляваме динамично, да преценим къде трябва по-активен краткосрочен ангажимент и кои цели можем да преследваме с по-малки темпове.