#Темата за джобните пари на децата е една от любимите ми и много пъти съм писала и говорила по нея. Защото помага за практическото приложение и разбиране на много финансови уроци, защото повдига редица въпроси - и финансови, и образователни, и морални.

Тази тема става особено актуална със старта на учебната година. А с бурното развитие на технологиите, и в частност финансовите технологии, все по-важен е въпросът не само кога и колко, но как предоставяме личния бюджет на детето.

Възходът на цифровите портфейли повдига темата трябва ли децата да получават джобните си пари в брой или чрез цифров портфейл? Нека разгледаме предимствата и недостатъците на двата подхода.

Пари в брой

Поколения наред разбирането за джобните (както и за касичката на детето) е свързано с банкноти и монети. Защо парите в брой все още имат своята роля, особено при по-малките?

  • Физическото им присъствие е лесен за разбиране и използване начин да обясним абстрактната стойност и функция на парите. Особено при по-малките това е от значение - да видим как разменяме едно нещо за друго, как различните продукти имат различна стойност. Броенето на монети и банкноти насърчава практическото разбиране за това колко имам и колко мога да похарча - и, разбира се, помага да усвоим чисто математическите изчисления с пари.
  • Боравенето с физически пари може да помогне на детето да разбере концепцията за бюджетиране и спестяване - разпределянето на парите за различни покупки може да се случва в отделни пликове,а натрупването в касичката за мечтаната цел трябва да е видимо, за да стимулира.
  • В допълнение, парите в брой не зависят от технологията, което ги прави достъпни за всички деца, независимо от възрастта или познаването и притежанието на цифрови устройства. Тази простота означава, че дори и най-малките могат да управляват свой бюджет, без да имат нужда от смартфон или таблет.
  • Също така, за разлика от дигиталните разплащания и онлайн покупки, директните парични транзакции изискват от децата взаимодействат с другите - което спомага за изграждане на някои социални умения.

Дигитален портфейл

Цифровите портфейли стават все по-популярни, дори сред по-малките. Те предлагат модерен подход към управлението на парите, в унисон с дигиталния свят, в който растат децата. Много от търговските банки у нас предлагат банкови карти за деца - най-често предвидени за възрастта 12 или 14+ години, но на пазара можем да открием и детски дебитни карти за 7+ години. Мобилни приложения като Revolut Junior също предлагат детски вариант на сметка, включително с възможности за спестяване.

Ето за какво помага дигиталният портфейл:

  • Цифровите портфейли често идват с приложения, които помагат за проследяване на разходите, спестяванията и бюджетирането. Тези инструменти могат да дадат на децата по-подробно разбиране за техните финанси, като ги научат как да управляват пари в свят, който става все по-безкешов и дигитализиран.
  • Дигиталният портфейл е удобен и позволява на децата да носят джобните си, без риск от загуба на физически пари. Само със смартфон те могат да правят покупки, да разделят сметки с приятели или дори да даряват за благотворителност. Дигиталните джобни са особено подходящи при самостоятелно пътуване на детето, когато се налага да бъде предоставена по-голяма сума или има риск да се наложи да изпратим допълнителни пари - например при екскурзия, лагер, пътуване в чужбина.
  • Има по-силен родителски контрол. Независимо дали говорим за банкова карта или дигитален портфейл, обичайно инструментите, предназначени за деца, идват с доста функционалности за осъществяване на родителски контрол. Родителите могат да наблюдават разходите, да задават лимити относно размера на трансакциите и дори да одобряват или отказват транзакции в реално време. Това ниво на надзор може да помогне на родителите да насочват по-ефективно финансовите навици на децата си. Някои приложения имат и ограничение от кого можем да получаваме пари в дигиталния си портфейл.
  • Не на последно място, използването на дигитален портфейл може да подготви децата за бъдещето, като им даде умения как да навигират в дигиталното банкиране, онлайн пазаруването и безконтактните плащания - умения, които ще бъдат от съществено значение, когато пораснат.

Не бива да пропускаме и някои особености и рискове:

  • Рисковете, свързани с планирането. Докато при боравене с банкноти и монети детето може физически да разпредели парите си по дни или по пера, да проследява директно каква сума му остава и да има непрекъснат контрол над харчовете си, в дигитална среда това се случва малко по-различно. Често го виждаме и като възрастни - плащайки с карта или онлайн, в един момент загубваме представа за разходите си и не знаем къде са отишли парите ни. Ето защо е важно при въвеждането на дигиталния портфейл да продължим разговорите у дома за разпределянето и управлението на бюджета, за спестяването.
  • Друг важен риск е свързан с темата за сигурността и поверителността. Когато говорим за дигитален портфейл, това е не само плащане на POS терминал, но може да означава и онлайн покупки - съответно риск от хакерство, кражба на данни или самоличност, необходимост от пароли и мерки за сигурност. Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно е да обясним рисковете от измами и опасностите в интернет и е важно да насочим внимание наред с развитието на финансовата грамотност и към обогатяването на дигиталната култура.

Кое е по-добро?

Изборът между пари в брой и дигитален портфейл за джобните на децата не е черно-бял. До голяма степен зависи от възрастта на детето, зрелостта му в боравенето с личен бюджет, разбиранията и навиците на семейството.

За по-малките деца кешът остава по-добра отправна точка, като им предоставят ясно и осезаемо разбиране за парите и им помага да изградят базови финансови навици.

С израстването на децата и все по-големите отговорности и свобода, които получават, както и с подобряването на техните технологични умения и цифрова грамотност, преминаването към дигитален портфейл може да им предложи ценни уроци по финансово управление в модерния свят.

А често хибридният формат се оказва много подходящ - ежедневни джобни кеш, суми за по-големи покупки или самостоятелно пътуване в дигитален портфейл, спестяване във физическа и в дигитална касичка.

Независимо от избора на формата, основните правила остават еднакви:

  • Регулярност. Джобните се предоставят на равни периоди от време с ясно определен размер. Детето трябва да има яснота и предвидимост кога и каква сума ще получи, за да може да планира. Колкото по-малко е то, толкова по-кратки са интервалите - напр. в началото ден за ден. А с придобиване на опит и умения джобните пари могат да бъдат давани за седмица, за две седмици, дори на месечна база.-
  • Адекватен размер. Сумата на джобните трябва да е съобразена с възрастта на детето и неговите ежедневни финансови нужди. Твърде разточителен бюджет може да доведе до лоши финансови навици. Добра практика е постепенно към личния бюджет на ученика да бъдат добавяни не само ежедневните разходи за закуски и транспорт, а и покупки, които традиционно родителите поемат - като заплащането за допълнителни уроци, киното с приятели, регулярното посещение на козметик за тийнейджърите и пр.
  • Обсъждане. Ако искаме да използваме джобните като инструмент за финансови познания и навици, не бива да пропускаме и да говорим за това. С обсъждане на нашия личен пример в разпределянето на разходите и спестяването, с дискусия за потребителските навици и грешки на нашия ученик.

В крайна сметка целта - независимо дали в брой или в дигитална форма - е да научи децата на стойността на парите, как да бюджетират, да спестяват и да харчат разумно.