#Как можеш да промениш света? Отговорът е: Намери 7 жени, пусни ги на свобода и гледай как Дяволът трепери в тяхно присъствие. Думите са на американския писател, оратор и радиоводещ Ерик Метаксас. Смятаме да следваме словото му.

А великият Шекспир казва: "Никога няма да намериш жена без готов отговор."

Дамите, които поканихме на събитието She's The One, имат не само отговори, те имат точните отговори. Избрахме точно тези жени, защото знаем, че можем да научим много от тях. Защото ценим смислените примери без филтър. She's The One e сцената за дами, които има какво да разкажат за успеха и пътя към него. Добрият пример е заразителен и ние вярваме в това.

За втора поредна година даваме сцена на популярни личности, но и на такива, за които искаме да има още публичност и място в медиите.

Вижте снимки >>

Част от тази хубава инициатива по залез днес бяха голямата българска актриса Татяна Лолова, журналистът Десислава Стоянова, д-р Кристина Чачева, покорилата Еверест Петя Колчева, писателката Здравка Евтимова, Биляна Савова и Надежда Дерменджиева. Пред журналистката Рени Веселинова и публиката те разказаха най-вдъхновяващите си истории.

"Ау-у-у... Тя е много сладка! Ау-у-у! Тука е много хубава!"

С характерната си самоирония голямата актриса Татяна Лолова встъпи тържествено на сцената на конференцията "She`s The One". Под музикален съпровод ("Жалба за младост" в изпълнение на Тодор Колев) Татяна Лолова, възхищавайки се на шега на собствените си снимки на големия екран, всъщност разкри защо е единствена по рода си, как за малко да се размине с актьорската си кариера и как трябва да живеем живота си оттук нататък.

"Чувствам се в много приятна компания на млади, умни, преуспели хора, които даже в пандемията намират сили за усмивка и за събитие, за което се готвите от дълго време да ме изкарате единствена. Оказа се, че тук сме още 6 жени, които сме единствени по рода си. Всяка сутрин оттук нататък бих се питала дали другите единствени стават като мен в 5 часа и са си измили очите. Защото Татяна, моля ви се, в 5 часа отдавна е готова", шегува се тя.

Само секунди по-късно разговорът се задълбочава в мислите, емоции и житейските перипетии на актрисата, която споделя, че от раждането се опира на комедията.

"А после, когато забравя кога съм родена, се опирам на трагедията. Психиката, ведрината и усмивката са по-важни от физическото тяло и съществуване. Ако нямаш дух, ти си излишен на тази земя. Много е трудно да запазиш духа си в период като този. Но човечеството е минавало през много по-тежки стихии, които дори не са наричани пандемии. Като Потопа, Африканската сънна болест - зараза, пренасяна от испанската муха цеце, Чумата, Войната, липсата на залък хляб, която отнема живот, защото не бива да се преяжда, но и не бива да се стои гладен... Преживяваме тягостни моменти, но след мен върви първородният ми и единствен син, и тихичко просъсква "Усмивка! Хората не са длъжни да виждат тъжната ти физиономия. Разбери, че ти си длъжна да се усмихваш. Да даваш кураж на другите, за да можем да продължим напред".

С тези думи от сцената на конференцията "She`s the One" Татяна Лолова пожела да се оглеждаме повече в бебешките колички на улицата, които носят усмивки. Да се замислим за живота, който ни е дарен.

"Светът е хубав и ние сме избрани, както казах веднъж и бях критикувана, защото нашият сперматозоид е бил по-бърз от другите и е оплодил нашата личност. Е, как да не му се радваме, как да не сме щастливи, как да не опитаме този живот, колкото и тежък да е, колкото и горчив. Ако останеш на физика без психика, си просто излишен", казва тя.

"Ако можех да правя шпагат - щяхте да видите под купола на цирка. Станах комедийна артистка. Не мога да правя шпагат, но мога да се престоря, че го владея. Исках да стана и балерина...", сподели още артистката.

По думите ѝ правилната рецепта за щастие е проста: 

Да имаш ведър характер.

"Тогава хората ще те обичат, ще го усещаш, когато ти дават вкусно залъче сутрин и чашка кафе в 5 часа сутринта.

"Каквото и да видите в сутрешните емисии новини, бъдете живи и здрави, приемайте го така, че то да не ви убива, а да ви дава подтик", каза Татяна Лолова.

Ако можеше да предаде урок на кандидат-студентите в НАТФИЗ, би им казала:

"Млък! Сега говоря аз! She is the One!"

И напомни на бъдещите артисти, че контактът с публиката трябва да е най-важното и не бива да се заменя за нищо друго.

"Мен нямаше кой да ме подкрепи, помогна ми моята прекрасна дарба, която Бог ми даде. Аз съм продукт на моите учители, които казваха: "Пращам ви чудо, но е малко шантаво, гледайте да не избяга. Успехът не го меря. Не знам къде е, не можеш да го запазиш, складира се някъде."

Защо обича миризмата на кафе, защо Бекет бил най-абсурдната ѝ роля и как майка ѝ я е гонила с точилката - ще научите в следващите дни на страницата на Dir.bg.

След Татяна Лолова на сцената се качи д-р Кристина Чачева.

Тя лекува с грижа, човечност и с най-съвременни знания. Работи 10 години в отделение по пренатална диагностика на голяма клиника в Германия, но се връща в България и сега приема пациентите си в болница "Надежда" в София. Проследява новия живот още от момента, в който той е малка пулсираща точица, а в критичните моменти извършва изключително сложни операции на малкия човек, още преди да се е родил - тя е един от малкото ни специалисти по вътреутробни операции.

Казва, че е съвсем обикновен човек, но за много хора е супергерой. В професията си прави максималното, за да стигне до добър изход.

Д-р Чачева обясни, че пренаталната операция е по-различна от всички останали. При нея не виждаш пациента, не можеш да го упоиш, трябва да го дебнеш, да го хванеш и да го изненадаш. Това са много рискови операции. Един от най-големите рискове е да не успееш и да не отговориш на надеждите на хората.

Кристина Чачева казва, че е постигнала всичко, благодарение на собствените си усилия и мотивация. Това е всеобщата формула за успех. И тук даде пример с музиката:

"Не ставаш виртуоз в музиката, без да прекараш часове в свирене. Същото е и в хирургията."

Д-р Чачева сподели, че след като се е върнала от Германия, е разбрала, че България дава много възможности, а там всяка ниша е заета, конкуренцията е много по-голяма.

"Но аз не се върнах заради това, а заради личното си щастие. Тук живея по-щастливо. Родината си е една и тя не се сменя."

В Германия ѝ е било много интересно, но и шокиращо, научила е много от хората там. Била е много натоварена, тъй като дежурствата са продължавали по 24 часа. Стресът е бил голям, но казва, че така човек научава много неща.

"Никой не ме е дискриминирал и не се е отнасял лошо с мен", казва успялата докторка.

Пренесла е в България отношението към работата - отговорността, като това да обясни на пациента за какво става дума, за да може да направи информиран избор. Счита, че хората тук не са много готови за това, но има надежда.

Открива успеха у дома. Семейството е много по-важно от професията според нея. Има дете на 4 години, което изцяло поглъща времето ѝ вкъщи.

Казва, че винаги е искала да разбира от физика, но в свободното си време и за удоволствие ходи на уроци по пеене.

"Аз съм един обикновен човек", завърши участието си в събитието д-р Чачева, но за всички присъстващи и за нейните пациенти е ясно, че прави необикновени неща.

Тя е абсолютен боец срещу дискриминация и насилие над жените. Изпълнителен директор на българския фонд за жените Надежда Дерменджиева успя да разчувства публиката с истински истории от собствения си живот и присъстващите не се притесниха да я засипят с въпроси.

"Чувствам се като сред свои и съм едновременно революционно настроена, заради случващото се в момента в България", бяха първите ѝ думи на сцената.

От нея научаваме, че случайно избира да следва гръцка филология, защото се съмнявала, че няма да я приемат психология. В крайна сметка научава езика и си живее прекрасно в следващите 4 години, обикаляйки Гърция. Но когато идва времето за магистратурата, майка ѝ я съветва да се насочи към икономиката, а баща ѝ към дипломацията.

"Пратих ги по дяволите, исках да уча моето нещо!"

"Не знаех какво е то. Една вечер отворих сайта на Софийския университет и попаднах на специалността "История на жените и половете". Представих си, че ще сме жени, които пием коктейли и си говорим за рецепти. Оказа се много различно. Първата ми лекция бе 5-часова - за правата на жените. Така разбрах, че съм феминистка".

В годините е срещала и последователи, но и критици на дейността и вярванията ѝ.

"Много е важно да се борим за това, в което вярваме и да не сме неутрални във важни ситуации. Като човек активист, може да застанеш, без да искаш, на грешната страна".

Надежда Дерменджиева сподели и защо думата феминист не я притеснява, макар да я поставя в светлината на прожекторите.

"Не съм срещала обиди лице в лице, но в интернет доста ме псуват, но пък там... всички ги псуват. Гордея се. Не е работа, призвание е", обобщи Надежда.

Макар често да се налага да обяснява какво е феминизъм, това не ѝ пречи.

"Феминизмът си има дефиниция - политическо, икономическо и социално равноправие между половете".

От Надежда разбираме защо жените не са по-лошите шофьори и че насилието над жени е вирус, по-страшен от коронавирусът.

"Насилието над жени е глобален проблем. Насилието е пандемия"

Надежда вижда надежда в битката за равноправието.

"Вярвам, че винаги накрая доброто побеждава, понякога малко късно, но все пак побеждава и виждам промяната в последните 10 години в неправителствения сектор, където работя. В началото ме спукваха от шеги, сега ми вярват" , сподели тя.

За нея успехът има две измерения. Първото е практическо - количествено измерение, брой жени, на които е помогнала, брой успешни проекти. Второто ниво на успеха за нея е балансът между професията и личното време.

"Защото колкото и да обичаме работата си, трябва да обичаме себе си повече. Третото е да преодолеем егото си. Успехът за Фонда на жените би бил така да е смазана машината, че ако някой ден си тръгна, да заработи и след мен, без мен, без да съм нужна."

Следващата от нашите 7 дами може да направи дисекция на най-съкровените чувства само с думи. "Важна е кръвта, която пулсира в думите. Губя доверието си, когато не я усещам в пулса им", казва писателката Здравка Евтимова. Нейният разказ "Кръв от къртица" беше включен в американските учебници по литература, а творчеството ѝ се превежда на над 10 езика. Героите ѝ, като самата нея, живеят в Пернишко и често са вдъхновени от действителността. Някои са неканени гости, а други - дългоочаквани срещи.

Здравка Евтимова се включи в събитието с видеоинтервю, заснето предварително, което в настоящата обстановка не е прецедент. Писателката говори за силата на думите и надеждата, която се крие в тях.

Казва, че ако напише книга за положението през последните няколко месеца, то тя би носила заглавието "Вселената в нас" или "Обърканата Вселена в нас".

Времето в изолацията е прекарала, работейки много интензивно. И, макар че подобна изолация е свързана с неприятни усещания, тя се е разтоварвала с разговори с приятели по телефона, а след края на рестрикциите, много се е радвала да види отново приятелите и внучките си.

Писателката е сигурна, че думите могат да внушат действие и сила, внушават кураж, стига да успееш да разбереш човека срещу себе си.

Здравка Евтимова разказа и интересна история от детството си, с която напълно спечели сърцата на публиката. Тъй като баба ѝ не е могла да чете много добре, а само кратки думи, тя ѝ е съчинявала приказки по картинките в книжките. Когато Здравка се е научила да чете, разбрала, че в книжката пише съвсем друго нещо. Баща ѝ пък ѝ разказвал историите на Йовков, както и стиховете на Ботев, по много интересен начин и в семейството им царяла много хубава атмосфера, която е подтикнала да стане писател.

Сега Евтимова се старае да създаде също толкова хубава атмосфера за внуците си, когато са при нея.

Макар че става много известна с разказа си "Кръв от къртица", писателката споделя, че това е един от най-тъжните ѝ разкази и не е от най-обичаните от самата нея. Написала го е преди около 30 години. Точно той ѝ е помогнал да се измъкне от нещо, което не е добро и се надява да помага и на другите хора по същия начин.

Предстои разказът ще бъде превърнат във филм. Евтимова е категорична, че не тя ще пише сценария за него, но се надява да стане хубав.

Според Здравка Евтимова успехът има различни измерения. На първо място обаче поставя условието да има стабилно здраве вкъщи. Когато го има, има и обич, казва тя.

"Другото лице на щастието е да има с кого да се скараш", категорична е майсторката на думите.

И на второ място за успеха поставя условието: онова, което си направил, да говори много по-високо от твоите думи, да не те кара да се срамуваш.

Първата българка, стъпила на Еверест - Петя Колчева се определя като просто мечтател. Като човекът, който винаги е предпочитал да бъде втори и се е смятал за втори. Юрист по професия, майка на три деца, тя не спира да се стреми към още, към повече...

"Винаги я има дилемата дали да продължиш да упорстваш, или да се откажеш. Ще споделя една шега в нашите среди - най-добрият алпинист е живият алпинист. Затова съм фен на Райнхолд Меснер - изкачил всички осемхилядници на света и още е жив", каза от сцената на "She`s the One" Петя Колчева.

Всеки път, когато изкачва върхове, опознава себе си.

"Височинният алпинизъм е по-скоро философско състояние на духа, отколкото някакво физическо предизвикателство. В този смисъл подкрепям Татяна Лолова, която каза, че духът е над всичко. Защото не само волята, но знанията и уменията, ти помагат да постигнеш всичко. Знанията на спътниците до теб, на твоите партньори, това може да води до провал или до оцеляване.

Съпругът ѝ е математик и планински спасител. Наричат го лечител дори. Заради знанията и опита. И е винаги до нея в алпинизма и живота.

Затова би взела него, ако се озове на самотен остров.

"Най-често ходим заедно да се катерим, сигурно защото е много ревнив. Може да звучи странно или дори комично, но когато развалим отношенията помежду си, отиваме на експедиция и точно това ги спасява. Хората се събират заедно в името на радостта - дали ще танцуват, или играят шах заедно, ще се присъединят към читателски клуб или друго - трябва им съвместно изживяно радостно събитие. При нас така се случи. При нас спойката е Планината."

Много често към тази симбиоза между Петя Колчева и мъжа ѝ се присъединяват и децата им. Едната от дъщерите им вече се катери по-добре от майка си.

"Дъщеря ми е и лекар, и алпинист. Бе в един от приемните кабинети покрай пандемията с коронавируса, след интензивна работа се изолираше. Успокояваше ме: "Ако си прецизен и спазваш протокола и изискванията на професионализма, няма да се заразиш". Така е. Първичният инстинкт за самосъхранение всъщност е да изискваш най-доброто от себе си. Моята професия като адвокат също е доста предизвикателна - като финансовите кризи, които се редуват. И там е на война като на война. Знанията, упоритостта и желанието да се представиш по най-добрия начин навсякъде - това е пътят."

Петя казва, че всеки връх, който не е изкачила, ще е завинаги в сърцето ѝ. Когато сбъднала мечтата си да изкачи Еверест, казва, че е имала късмет и спокойствие. Била е на точното място в точното време, за да изчака тълпите, които се опитват да се изкачат, тъй като са стигнали малко след края на сезона.

"И на върха ние бяхме сами. Не сме чакали на безкрайните опашки, които виждаме по документалните филми. Това е изключително предимство. Като се качиш на върха, си казваш:

"Слава Богу, няма повече, край, свърши се!"

"След това имаш време да се огледаш, да се ослушаш. Беше тъмно, когато се качих и трябваше да изчакам зората. Видях изгрева и как Слънцето се появява от един дъговиден хоризонт. Върховете бяха огрявани един след друг - първо се осветява шапката на върха, след това - облени в оранжево златисти цветове, подобно на залез, но изгрев. Но това е много мимолетно усещане. След това разбираш, че трябва да слезеш до долу - изпълваш се със страх и напрежение, защото повечето сакатлъци стават на слизане. Първо - по-сложно е да слизаш. Второ - нямаш вече мотивацията към върха", споделя Петя.

Никога не е била самоуверен човек.

Винаги съм се чувствала вторият най-добър играч. Не лидер, отборен играч.

"Моите качества са да накарам останалите да покажат най-доброто от себе си. Успявам да ги обединя и вдъхновя. И като изкачих Еверест, си казах "Може би и ти можеш, а?"

За себе си казва, че е упорита до степен да е проклета.

"И сега чух похвала от мои опоненти в тежки поредици от съдебни спорове - адвокати. Те похвалили нашата адвокатска кантора и казали, че трябва да "ни имат страх". Това за мен е признание".

Петя Колчева е физически здрава жена. Не прекалено слаба и фина. Никога не е разделяла труда на мъжка и женска работа.

"Но всъщност майка ми и семейството ми са ме учили, че всъщност симбиозата, смесеният отбор от мъж и жена, е най-добрият отбор. Мъжете са стратези. Дребните неща не ги забелязват. А ние, жените, сме склонни да избродираме всяка една подробност с изключителна прозорливост", казва Петя.

Най-големият ѝ успех е, че се справя напоследък с вътрешните си драми и осъзнава, че най-ценното нещо в живота е да бъдеш балансиран. Да се радваш на дребните радости, които животът ти предлага.

Програмата си за следващия ден я прави вечер. Обикновено спортува рано сутрин, преди всичко останало и с лекота. Тя е единствената българка, стъпила на Еверест.

Биляна Савова е следващата прекрасна жена, която ни вдъхнови тази вечер. Тя е позната е като създател и арт директор на списание EVA, но прекъсва връзка с редакцията през лятото на миналата година. Сега е собственик и креативен директор на PLAN2B Creative Studio и създател на фондация "МС - МОГА САМ. Идеолог и визионер е на програмата за личностна трансформация "План да Бъда".

Биляна Савова чува диагнозата Множествена склероза преди 10 години. Тогава звучи като присъда. Но днес я нарича "камбаната, която ме събуди". В момента е достатъчно силна, за да помага на другите в нейното положение да се изправят на крака.

Тази вечер Биляна Савова ни разказа откъде черпи сили. Открива красотата на живота в крехките неща, в ефимерните неща, които съществуват кратко време.

Наскоро е сбъднала една своя мечта, когато е била допусната да наблюдава сърдечна операция, каквато самата тя е претърпяла два пъти преди това. Казва, че това е най-красивото нещо, което е виждала някога. Да видиш как функционира сърцето ти.

"Смятаме го за даденост и едва когато нещо се случи, разбираш колко важно е то. Крехко, но същевременно много силно."

Много харесва думата вдъхновение, защото е много красива, а като графичен дизайнер често гледа думите, вместо да ги чува, а тази дума е красива и като изписване, и като звучене.

"Вдъхновение значи да дадеш дъх на нещо - идея, ситуация, човек, за да продължи напред."

Тя самата намира вдъхновение навсякъде. А хората я вдъхновяват да продължава да следва каузите и целите си с фондация "Мога Сам". Разбира, че тя е вдъхновение за много от тях по писмата, които ѝ пишат.

"Ние не сме само физика, ние сме психика и дух", споделя Биляна Савова.

По този повод разказа нещо, което е чувала от много мъдър човек:

"Човешката цялост може да бъде представена като два коня, колесница и кочияш. Единият кон е физическото тяло, другият е психиката, а кочияшът е духът. Той прави спойката между тях", така че трябва да се грижим за него.

Много хора, които са диагностицирани с множествена склероза, се обръщат към нея, защото знаят, че тя знае през какво преминават.

Като едни от най-важните уроци в живота си посочва срещата си в Хималаите, където е отишла, за да предизвика себе си, с алпиниста Дойчин Василев. Ще разберете кои са те в следващите материали на страниците на Dir.bg.

"Там оцелях, казва Биляна, но след като започнаха да ми се случват тези неща по-късно, разбрах, че тези съвети са много добри за живота като цяло за всяка екстремна ситуация. "

Най-ценният от тях е:

"Трябва да имаме предварително взети решения."

Запитайте се "Какво ще направя утре, ако... ми поставят диагноза рак например?"

В това тя вижда начин да се борим със страховете си.

На 35-37 години Биляна Савова се озовава на ръба на това да загуби живота си. Избира да се лекувам с т.нар. нетрадиционни методи, с аюрведа.

"Според аюрведа причината за човешките болести е невежеството", си спомня, че е било едно от първите изречения, които е прочела за този метод.

И сега вижда, че това е наистина основната причина. Този начин на живот я води на пътешествията ѝ в Индия.

"Първо бяха пътешествия, а после се превърнаха в част от живота ми. Това е наистина трансформиращо. Трябва да се научиш на огромно търпение и приемане. Приемането и доверието са много ценни качества, които впоследствие се научих да прилагам."

"Всичко завършва добре. Ако не е добре, значи това не му е краят" е любимата ѝ индийска мъдрост.

Успехът приема като удовлетворение. Казва, че това е единствената дума, с която може да го опише. Старае се да дава най-доброто от себе си и да чувства удовлетворение от резултата.

Следва моментът, в който сме попитани от журналиста Десислава Стоянова: Какво прави тя сред тези 7 уникални, единствени жени? Отговаряме: Там ѝ е мястото, а сами разберете защо.

Като малка тя мразела въпроса каква иска да стане като порасне. И за разлика от всички бъдещи пожарникари, лекари и полицаи, тя не знаела каква иска да бъде.

Между 4-и и 6-и клас решава, че иска да стане писател, защото много чете. Дори започнала да пише първия си роман - в тетрадка, темата била за ученици с детски драми. Но от друга страна любовта към писането я отвежда във Факултета по журналистика на Софийския университет.

Обещала си един ден да се върне към художественото писане, за да го прави за собствено удоволствие. 

"Нямам никакви идея с какви представи и очаквания са бъдещите журналисти. Тези, които гледат към професията в момента, но аз подходих с много хъс, идеализъм и желание. Започнах да работя от втори курс. Това ми беше най-големият късмет. Попаднах на страхотни учители във вестник "Сега" и от ден първи видях журналистиката в действие без патос. На терен - с функцията ѝ на куче пазач, на четвърта власт, която държи другите три власти в страната под критичното си око. На хората, които сега започват, им е много трудно. Трябва да са много внимателни в избора си от кого да се учат. За съжаление, добрите учители са по-малко от тогава, когато аз започнах, преди 20 години."

Категорична е, че и сега би избрала да следва "Журналистика".

"Преди първия си ефир за "Преди обед" бях много притеснена и несигурна. 6 февруари, понеделник, 2012 г. Денят, в който стана наводнението в село Бисер. Кадри на унищожени къщи и животи. На този фон нашето жизнерадостно предаване трябваше да стартира. Предаване, в което трябваше да се чете много ведрина, а започна в изключително мрачен, драматичен момент и не беше никак лесно".

Днес има над 1800 ефира зад гърба си.

Колко подготовка е това?

"Нереално е, че е минало толкова много време. Означава, че вече ми е втора природа. Няма притеснение и стрес. Или поне не на нивата отпреди 8 години. Можеш с пълни шепи да черпиш от положителното, от позитивната емоция, която всъщност работата ти носи."

Кълне се в подготовката. Системно е обвинявана, че прекалява в това отношение. Но вярва, че това е ключово за успеха в професията.

Преди обедите не могат да са това, което са, ако ги няма следобедите.

"Цената в журналистиката се плаща по линия на личния живот, като в много други професии. Работех, когато бях свободен електрон. Мъжът ми също е журналист и напълно ме е разбирал. Имала съм възможност да бъда посветена на работата си и това да не ми е никакъв проблем. Когато дойдоха децата, се върнах в телевизията като водещ, а това ми дава свобода да се самоорганизирам. Няма значение кога ще си върша нещата, сама си върша работата."

А по отношение на децата казва:

"Надявам се в крайна сметка да съм била достатъчно добър родител за децата си и нещата, които не съм успяла да направя, да не са били важни. Идеални хора и родители няма. Всички правим грешки. Въпросът е какви са."

Деси се чувства много добре на мястото си. Има щастието работата да ѝ носи удовлетворение.

"Да имам и пълнота у дома, където са скъпите ми хора. Това са важните неща. Стъпвайки на здравето, както каза Здравка Евтимова. Защото хората сме доста глупави, както каза Биляна Савова, и го подценяваме, докато не се случи неочакваното. В този смисъл се чувствам много добре. И последният път, когато си мислех за успеха, си дадох сметка, че искам да съм успяваща жена, а не успяла. Защото е безпредметно да гледаме на успеха като последна гара. Както каза Татяна Лолова - успехът не се складира, той умира всяка вечер..."

Това бяха наистина вдъхновяващи и смислени истории от 7 невероятни жени.

За доброто настроение на публиката по време на събитието се погрижиха други две страхотни дами - Миленита и DJ Cass.

Събитието се осъществи с подкрепата на партньорите A1, Philip Morris Bulgaria, Вина PIXELS, "Крадецът на Ябълки", RiceUp! и White Water. Домакин: София Тех Парк.