#Започнете рано, правете го последователно и дисциплинирано, дръжте фокус върху дългосрочните цели. Вероятно всички сме чували и сме принципно съгласни с тези съвети, когато става въпрос за спестяване и изграждане на семейни активи. И все пак, често се поддаваме на сходни стереотипи и заблуди по отношение на процеса. Ето някои от тях:
Инвестирането е само за богатите
"Нямам достатъчно пари, за да спестявам и инвестирам" е мантра, която мнозина ползват като извинение. Действително, за много семейства е трудно да се справят с месечния си доход и обслужването на базовите нужди. Но много често по тази теория се плъзват и хора с над средните доходи и добър стандарт на живот, за които това е по-скоро удобно извинение.
Добрата практика е всеки, независимо от доходите си, да заделя поне 10% от текущите си доходи за спестявания и инвестиции. В началото на месеца, преди обслужване на всички други разходи, а не каквото остане накрая. Това означава да поставим стабилността на бъдещето си над текущите желания.
Тази сума в началото е малка, но последователния и дисциплиниран подход дългосрочно дава търсените резултати. "Little by little the little becomes a lot". И то не само заради натрупването или заради резултатите от инвестициите. Насочвайки дългогодишни усилия върху това да изградим семейни активи и да спомогнем за своята финансова независимост всъщност променя постепенно и начина ни на мислене, и кръгозора, и уменията и знанията в тази сфера. Постепенно виждаме как се откриват нови възможности за инвестиции или финансиране, за които досега не сме имали поглед, започваме по-добре да се ориентираме за перспективите и рисковете.
Можем ли да инвестираме с малка месечна сума? Да, определено. Инвестиционните и спестовни продукти стават все по-разнообразни, а днес българският инвеститор е добре свързан с финансовите пазари, които дават море от възможности, достъпни и за малки суми, и за регулярни вноски. Отделен материал ще посветим на най-популярните възможности, но конкретният избор зависи от житейските ни планове и финансови цели, финансово състояние и навици, склонност към риск и др. и е важно да проучим добре алтернативите, за да изберем подходящите за нас активи.
Търсим бързи резултати и се отказваме лесно
В професионалната си дейност често съм срещала такъв тип хора. Имат определена сума, искат да я "развъртят" набързо, да постигнат висока печалба за кратко време. А после... обикновено няма план, вероятно парите ще бъдат изхарчени. И обратно - ако не видят бързи резултати, губят мотивация и дисциплина и всички дългосрочни планове рухват.
На първо място е добре да имаме реалистична представа за това, което можем да постигнем. Няма експресен влак към бързо забогатяване - билетите са много ограничени и се продават скъпо на черния пазар.
Доходността и рискът са обвързани и колкото по-висок резултат за кратко време преследваме, толкова по-висок риск трябва да сме склонни да приемем - а това означава да сме готови и да загубим в значителни размери.
Подходът към натрупване на лично и семейно богатство трябва да е дългосрочен и последователен. Но, за да поддържаме мотивацията и дисциплината си по пътя, можем да се постараем да начертаем план, който да раздели голямата цел на по-малки стъпки. Това ни дава възможност да виждаме и празнуваме своя прогрес, да се амбицираме от постигнатото.
За младите хора на 20+, например, които сега стартират кариерата си, звучи далечно и необосновано да мислят за пенсионна възраст. Но могат да се насочат към цели, свързани с това да си осигурят допълнителни пасивни източници на доход; да натрупат активи за старт на свой бизнес проект и пр. А с натрупването на портфолио от инвестиции и най-вече опит в управлението им, все повече се откриват нови перспективи и влакът се ускорява.
"Не ме учи на акъл, дай ми пари"
Чували сте това, нали? Ако го транслираме в сферата на личните финанси, много хора подкрепят твърдението, че ако имаха много пари, щяха да спестяват и инвестират успешно и да трупат все повече печеливши активи към семейното богатство. Но понеже не разполагат със значителна сума - не правят нищо.
Дали наистина се случва така? Замислете се колко често сме чували за тотомилионери, които само след година финишират с по-лошо финансово състояние отпреди печалбата. Или как наследниците на богати фамилии профукват за нула време трупаното с поколения. Причината - не са били готови, не са имали необходимите навици и умения, които да им помогнат да вземат правилните решения. Ако не сме се справяли с това да управляваме своя регулярен бюджет и инвестиции в малки размери, кое ни дава увереност, че ще се справим отраз с голямото?
Както във всяка друга сфера, добрите резултати изискват от нас да се образоваме, да подобряваме информираността и разбиранията си по темата, да следим процесите. Да се учим и от опита, от своите и чуждите грешки.
Нека помислим също какво означава да си богат. Да имаш висок стандарт на живот и да харчиш много - да, това са белези на състоятелните хора. Но "да харчиш много" означава разходи, натрупване на пасиви. А богатството е свързано първо с натрупването на активи - инвестиции и собствености, които ни се отплащат във времето и работят за нас.
Спестяваме, без да инвестираме
Да спестяваш означава да трупаш резерви от текущите активи - най-вече под формата на кеш и депозити. Да инвестираш вече е свързано с това да впрегнеш тези активи да работят и да увеличават своята стойност и размери.
Нерядко семействата успешно реализират първата част - да натрупват излишъци настрана, както го правят децата в касичката. Но в същото време не планират как тези средства могат да бъдат инвестирани и на практика губят от спестяванията си заради инфлацонни процеси, вместо да увеличават семейното богатство. Причината най-често е недостатъчна информираност за възможностите. Или разпространеният мит, че инвестициите са твърде рискови - най-вече когато става въпрос за финансови инструменти.
Истината е, че, както писахме по-горе, рискът и доходността са взаимно свързани. Няма инвестиция с нулев риск и няма 100% гарантирана доходност - все пак гаранцията винаги идва от трети субект. Но това далеч не означава, че инвестирането е непременно за рискови играчи. Различните инструменти и активи (било то финансови или физически) се характеризират с различно ниво на риск и различен обхват на рискове - запознавайки се с възможностите, можем да се насочим в палитрата към приемливите за нас параметри.
Смятаме, че за нас трябва да се погрижи държавата/родителите/половинката
Добро пожелание. Но за собствените си успехи и неуспехи е важно да разчитаме на първо място на себе си и условията, които сами можем да създадем за бъдещето си. Очаквайки някой друг да се погрижи за финансовото ни благосъстояние, рискуваме да останем с недоволството, което няма да ни направи по-състоятелни и адаптивни.
"Веднъж се живее"
Работим здраво и заслужаваме да се поглезим. Така е, животът е кратък. Понякога обаче с мантрата "Веднъж се живее" позволяваме желанията ни да излязат извън здравословните възможности на личния ни бюджет. Когато за скъпи вещи и почивки бръкваме в сумата на спестяванията, черпим от кредитна карта, овърдрафт или потребителски заем, трябва да имаме предвид, че това са средства, които на практика взимаме от утрешното ни Аз. Добра възможност да поддържаме баланса ни дава разпределението на личния бюджет по Правилото 50-30-20, което търси равновесието между нужди, желания и дългосрочни финансови цели.
Отлагаме твърде дълго
Младите хора на старта на кариерата си обикновено имат по-ограничен доход, в същото време искат активен социален живот и пътувания, а планирането рядко е дългосрочно - и в личен, и в професионален план. Спестяванията са повече свързани с удовлетворяване на желания, отколкото с дългосрочно натрупване на капитал.
Когато създадем семейство, разбираме, че разходите рязко се увеличават с появата на деца. Това е периодът на ипотеките и лизингите. Доходът и стандартът ни на живот растат, с това и сметките. Започваме да се замисляме за инвестиции и се ядосваме, че не сме започнали по-рано. Или пък увеличените разходи са новото добро оправдание пред нас самите да отложим темата.
В по-зряла възраст искаме по-малко ангажименти и повече свободно време за семейството и хобитата си. Започваме да търсим източници на пасивен доход, а те трудно се изграждат от нула. Ако досега не сме помислили по темата, впрягаме още повече усилия, за да стартираме натрупването на семейните активи - за децата си, за своите старини.
Колкото по-рано, толкова по-добре. Правилото за 10-те процента важи за всички възрасти - още от джобните и детската касичка. Според това правило всеки, независимо от размера на дохода си, е необходимо да се стреми да отделя минимум 10% за дългосрочните си финансови цели. Дори и малка, тази сума създава устойчив модел на мислене и поведение по отношение на личния бюджет - поставяйки приоритет върху финансовата стабилност и бъдеще.
В същото време никога не е твърде късно. Да, колкото по-рано започнем да спестяваме и инвестираме, толкова повече време нашите активи имат време да "пораснат". Но и няма твърде късна възраст, в която да не можем да въведем добри финансови навици и да се погрижим за личните си спестявания.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}